уединяло

Речник на българския език

1. уединяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уединяло е производна форма на уединя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уединяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уединяло е производна форма на уединя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).