уединявал си

Речник на българския език

1. уединявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уединявал си е производна форма на уединявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уединявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уединявал си е производна форма на уединявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. уединявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уединявал си е производна форма на уединявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).