уединявало си

Речник на българския език

1. уединявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уединявало си е производна форма на уединявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. уединявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уединявало си е производна форма на уединявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. уединявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уединявало си е производна форма на уединявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).