уединил си

Речник на българския език

1. уединил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уединил си е производна форма на уединя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уединил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уединил си е производна форма на уединя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).