уединило си

Речник на българския език

1. уединило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уединило си е производна форма на уединя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. уединило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уединило си е производна форма на уединя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).