удържал съм

Речник на българския език

1. удържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удържал съм е производна форма на удържам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. удържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удържал съм е производна форма на удържам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. удържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удържал съм е производна форма на удържам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. удържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удържал съм е производна форма на удържа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. удържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удържал съм е производна форма на удържа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. удържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удържал съм е производна форма на удържа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).