удържал си

Речник на българския език

1. удържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удържал си е производна форма на удържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. удържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удържал си е производна форма на удържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. удържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удържал си е производна форма на удържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. удържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удържал си е производна форма на удържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. удържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удържал си е производна форма на удържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. удържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удържал си е производна форма на удържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).