удържало си

Речник на българския език

1. удържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удържало си е производна форма на удържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. удържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удържало си е производна форма на удържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. удържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удържало си е производна форма на удържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. удържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удържало си е производна форма на удържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

5. удържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удържало си е производна форма на удържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

6. удържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удържало си е производна форма на удържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).