удържало е

Речник на българския език

1. удържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е е производна форма на удържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е е производна форма на удържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. удържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е е производна форма на удържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. удържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е е производна форма на удържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. удържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е е производна форма на удържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. удържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е е производна форма на удържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).