удържалото

Речник на българския език

1. удържалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

удържалото е производна форма на удържам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. удържалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

удържалото е производна форма на удържа (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).