удържало

Речник на българския език

1. удържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е производна форма на удържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е производна форма на удържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. удържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

удържало е производна форма на удържам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. удържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удържало е производна форма на удържам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. удържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е производна форма на удържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. удържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удържало е производна форма на удържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. удържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

удържало е производна форма на удържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. удържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удържало е производна форма на удържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).