удържала

Речник на българския език

1. удържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

удържала е производна форма на удържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. удържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

удържала е производна форма на удържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. удържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

удържала е производна форма на удържам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. удържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

удържала е производна форма на удържам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. удържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

удържала е производна форма на удържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. удържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

удържала е производна форма на удържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. удържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

удържала е производна форма на удържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. удържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

удържала е производна форма на удържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).