удължило

Речник на българския език

1. удължило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удължило е производна форма на удължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удължило — мин. деят. св. прич. ср. р.

удължило е производна форма на удължа (мин. деят. св. прич. ср. р.).