удължил

Речник на българския език

1. удължил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удължил е производна форма на удължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удължил — мин. деят. св. прич. м. р.

удължил е производна форма на удължа (мин. деят. св. прич. м. р.).