удължало

Речник на българския език

1. удължало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удължало е производна форма на удължа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удължало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удължало е производна форма на удължа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).