удължавало

Речник на българския език

1. удължавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удължавало е производна форма на удължавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удължавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удължавало е производна форма на удължавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. удължавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

удължавало е производна форма на удължавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. удължавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удължавало е производна форма на удължавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).