удушил съм

Речник на българския език

1. удушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удушил съм е производна форма на удуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. удушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удушил съм е производна форма на удуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).