удушил си

Речник на българския език

1. удушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удушил си е производна форма на удуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. удушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удушил си е производна форма на удуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).