удуши

Речник на българския език

1. удуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

удуши е производна форма на удуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. удуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

удуши е производна форма на удуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. удуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

удуши е производна форма на удуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. удуши — повелително наклонение, ед. ч.

удуши е производна форма на удуша (повелително наклонение, ед. ч.).