удушвало си

Речник на българския език

1. удушвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удушвало си е производна форма на удушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. удушвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удушвало си е производна форма на удушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. удушвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удушвало си е производна форма на удушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).