удушвал

Речник на българския език

1. удушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удушвал е производна форма на удушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удушвал е производна форма на удушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. удушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

удушвал е производна форма на удушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. удушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

удушвал е производна форма на удушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).