удостояло

Речник на българския език

1. удостояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удостояло е производна форма на удостоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удостояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удостояло е производна форма на удостоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).