удостоял

Речник на българския език

1. удостоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удостоял е производна форма на удостоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удостоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

удостоял е производна форма на удостоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).