удостоили

Речник на българския език

1. удостоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

удостоили е производна форма на удостоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. удостоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

удостоили е производна форма на удостоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).