удостоила

Речник на българския език

1. удостоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

удостоила е производна форма на удостоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. удостоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

удостоила е производна форма на удостоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).