удостоил

Речник на българския език

1. удостоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удостоил е производна форма на удостоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удостоил — мин. деят. св. прич. м. р.

удостоил е производна форма на удостоя (мин. деят. св. прич. м. р.).