удостоверявал съм

Речник на българския език

1. удостоверявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удостоверявал съм е производна форма на удостоверявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. удостоверявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удостоверявал съм е производна форма на удостоверявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. удостоверявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удостоверявал съм е производна форма на удостоверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).