удостоверявал е

Речник на българския език

1. удостоверявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удостоверявал е е производна форма на удостоверявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удостоверявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удостоверявал е е производна форма на удостоверявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. удостоверявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удостоверявал е е производна форма на удостоверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).