удовлетворявало

Речник на българския език

1. удовлетворявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удовлетворявало е производна форма на удовлетворявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удовлетворявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удовлетворявало е производна форма на удовлетворявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. удовлетворявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

удовлетворявало е производна форма на удовлетворявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. удовлетворявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удовлетворявало е производна форма на удовлетворявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).