удовлетворявал

Речник на българския език

1. удовлетворявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удовлетворявал е производна форма на удовлетворявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удовлетворявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удовлетворявал е производна форма на удовлетворявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. удовлетворявал — мин. деят. св. прич. м. р.

удовлетворявал е производна форма на удовлетворявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. удовлетворявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

удовлетворявал е производна форма на удовлетворявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).