удивяло

Речник на българския език

1. удивяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удивяло е производна форма на удивя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удивяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удивяло е производна форма на удивя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).