удивявал си

Речник на българския език

1. удивявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удивявал си е производна форма на удивявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. удивявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удивявал си е производна форма на удивявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. удивявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удивявал си е производна форма на удивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).