удивявало съм

Речник на българския език

1. удивявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

удивявало съм е производна форма на удивявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. удивявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

удивявало съм е производна форма на удивявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. удивявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

удивявало съм е производна форма на удивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).