удивявало

Речник на българския език

1. удивявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удивявало е производна форма на удивявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удивявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удивявало е производна форма на удивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. удивявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

удивявало е производна форма на удивявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. удивявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

удивявало е производна форма на удивявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).