удивявал

Речник на българския език

1. удивявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удивявал е производна форма на удивявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удивявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удивявал е производна форма на удивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. удивявал — мин. деят. св. прич. м. р.

удивявал е производна форма на удивявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. удивявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

удивявал е производна форма на удивявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).