удивява

Речник на българския език

1. удивява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

удивява е производна форма на удивявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. удивява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

удивява е производна форма на удивявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. удивява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

удивява е производна форма на удивявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).