удивлявал

Речник на българския език

1. удивлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удивлявал е производна форма на удивлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удивлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удивлявал е производна форма на удивлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. удивлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

удивлявал е производна форма на удивлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. удивлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

удивлявал е производна форма на удивлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).