удивил съм

Речник на българския език

1. удивил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удивил съм е производна форма на удивя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. удивил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

удивил съм е производна форма на удивя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).