удивило съм

Речник на българския език

1. удивило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

удивило съм е производна форма на удивя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. удивило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

удивило съм е производна форма на удивя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).