удиви

Речник на българския език

1. удиви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

удиви е производна форма на удивя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. удиви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

удиви е производна форма на удивя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. удиви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

удиви е производна форма на удивя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. удиви — повелително наклонение, ед. ч.

удиви е производна форма на удивя (повелително наклонение, ед. ч.).