удесеторило

Речник на българския език

1. удесеторило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удесеторило е производна форма на удесеторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удесеторило — мин. деят. св. прич. ср. р.

удесеторило е производна форма на удесеторя (мин. деят. св. прич. ср. р.).