удесеторила

Речник на българския език

1. удесеторила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

удесеторила е производна форма на удесеторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. удесеторила — мин. деят. св. прич. ж. р.

удесеторила е производна форма на удесеторя (мин. деят. св. прич. ж. р.).