удесеторил

Речник на българския език

1. удесеторил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удесеторил е производна форма на удесеторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удесеторил — мин. деят. св. прич. м. р.

удесеторил е производна форма на удесеторя (мин. деят. св. прич. м. р.).