удесеторели

Речник на българския език

1. удесеторели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

удесеторели е производна форма на удесеторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. удесеторели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

удесеторели е производна форма на удесеторя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).