удебелил

Речник на българския език

1. удебелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удебелил е производна форма на удебеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удебелил — мин. деят. св. прич. м. р.

удебелил е производна форма на удебеля (мин. деят. св. прич. м. р.).