удебелели

Речник на българския език

1. удебелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

удебелели е производна форма на удебеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. удебелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

удебелели е производна форма на удебеля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).