ударил съм

Речник на българския език

1. ударил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ударил съм е производна форма на ударя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ударил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ударил съм е производна форма на ударя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).