ударил си

Речник на българския език

1. ударил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ударил си е производна форма на ударя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ударил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ударил си е производна форма на ударя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).