ударил е

Речник на българския език

1. ударил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ударил е е производна форма на ударя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ударил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ударил е е производна форма на ударя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).