ударила

Речник на българския език

1. ударила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ударила е производна форма на ударя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ударила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ударила е производна форма на ударя (мин. деят. св. прич. ж. р.).